„Университет по зависимости” (лидер или аутсайдер) –

8 години и 10 сесии обучение на професионалисти и пара-професионалисти в областта на зависимостите

 Георги Димитров – изпълнителен директор на Института по поведенчески стратегии

     През есента на 2008 г. ще се проведе десетата сесия на Университета по Зависимости.

През есента на 2001 г. за първи път бе проведена обучителна среща на заинтересовани лекари, психолози, социални работници, полицаи и хора с опит, която гръмко бе наречена „Есенен университет по зависимости”. От скромната тогава заинтересована професионално група от шестдесетина човека днес Институтът по поведенчески стратегии, който организира Университета е принуден да отказва на желаещи да участват в това обучително събитие. ОТ 2005 година „Университетът” провежда и пролетни сесии, което дава възможност да се достигне до два пъти повече заинтересовани и да се даде два пъти повече информация за една година.

Институтът по Поведенчески Стратегии вече осем години провежда  Университет по Зависимости. В рамките на този университет екипът на института се стреми да обучава участниците в нови, достоверни знания и умения в полето на зависимостите и психичното здраве. Дългосрочната перспектива на обученията е свързана с подобряване качеството и ефективността на работа на специалистите от тези области в България. 

Този факт, разбира се радва, а също така поставя пред организаторите и доста въпросителни. Фактът на нарастването на интереса към Университета по зависимости провокира и е промотор да се мисли доста напред, за да се осигури на заинтересованата аудитория най-новото в областта на лечението на зависимости и зависими поведения.

Още в началото бяха поставени няколко цели – на първо място  Университета да бъде проактивно събитие, което да не разделя, а да сплотява хората с аналогични професионални интереси, макар съществуващата конкуренция между тях. Целта бе участниците да се срещат, да разговарят един с друг, да обменят опит и информация – при това не само по време на едноседмичната ни среща, а и в периодите извън обучението.

На второ място - да бъдат дадени на участниците визията и познанията, които има професора по психиатрия д-р Игор Куценок, като се разбулят мъглите около митовете и легендите, свързани със зависимостта и зависимите поведения, в т.ч. и зависимостта към психоактивни вещества.

Обучението в Университета по зависимости се базира на евидентен, съвременен подход към лечението, като бе изградена стойностна система, която изключва тезата: „Един колега (комшия) каза, че…”.

Днес, вече нахлули смело в 21ия век ние трябва да знаем, че когато пристъпим към определен терапевтичен модел, или използваме дадена терапевтична техника, ние трябва да мислим за ефективността на този модел или подход. Ефективност на нашата географска ширина означава и финансова ефективност, т.е. трябва да анализираме резултатите от избрания модел и да мерим финансовата му ефективност в сравнение с други модели. За страна с лимитирани финансови възможности, като нашата Родина – това е болезнено необходимо, защото методът ПРОБА-ГРЕШКА е много скъп и ние всички плащаме за него.

Много важен факт е активността в срещите с пишещите сестри и братя - разяснението, че терапевтичните общности не са „нарко-комуни” и че трябва да ги наричаме „терапевтични общности” даже и поради факта, че трябва да обучаваме нацията, да избягваме стигмата и че трябва да приемаме хората с поведенчески разстройства, защото те имат нужда от нашата подкрепа, за да успеят в лечението.

Успешно бе инициирано свалянето на голия задник на Азис, който висеше до паметника на Дякона.

Провеждането на обучение за тестване за психоактивни вещества разясни, че то по нищо не се различава от ранната диагностика на други заболявания. А както знаем от опита на разни общества по света (а българското по нищо не се различава от тях) ранното поставяне на една диагноза и навременното лечение струват с пъти по-малко от лечението на самото заболяване и последиците от него.

Тезата, че „Лечението на зависимостите може да бъде ефективно” се доказва непрекъснато от доста млади наши приятели с личен опит с психоактивните вещества, които преминаха през различни лечебни програми и които са без рецидив вече по няколко години. Стана ясно,че на този етап на познанието на човечеството НЯМА ЕДИН ЛЕЧЕБЕН МОДЕЛ, който унифицирано да подобрява състоянието и „да лекува”. Напротив – трябва ни комбинация от различни лечебни модели, вкл. фармакологични, семейни, индивидуални, групови – и това е работещата лечебна схема, която показва ефект. Най-вероятно това е така поради комплексността на естеството на зависимостите и комплексността на уврежданията, които те причиняват.

Сериозно внимание бе отделено на връзката употреба на психоактивни вещества/зависимост/ криминално поведение, както и на терапевтичните модели в местата за лишаване от свобода.

Бе поставена основата на поредица срещи на участниците в университета с учени от световна величина, като първата бе с проф. д-р Марк Шакит – носител на Нобелова награда по медицина и Дейвид Дейч – директор на Центъра по зависимости и зависим поведения - и двамата от Калифорнийския университет Сан Диего.

Довършихме няколко започнати активности: иницииране промяна в Закона за движение по пътищата (прословутия чл. 5, ал. 2, т.3 – „да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на упойващо вещество.”

С няколко думи на обобщение – до този момент през „Университета по зависимости” са преминали обучение над 800 човека от цяла България, като имахме участници от Германия и Арабските страни. Участниците са лекари, психолози, социални работници, полицаи, психолози от системата за лишаване от свобода и превантивно-информационните центрове, свещенници, доброволци. От 2005 г. Българският Лекарски Съюз призна обучението в „Университета по зависимости” и то носи бонусни точки за специализацията на лекари, което показва сериозната визия, която Българският Лекарски Съюз има по отношение следдипломното обучение на медиците. За екипа на Университета е чест и голямо признание факта, че неговите работни сесии са откривали Деканът на Медицинския Университет в София – проф. д-р Николай Цанков и Директорът на Националния Център по наркомании – д-р Цвета Райчева.

От изключително голямо значение е фактът, че активността и плановете за обучение се признават и оценяват високо от професионалната общност. В този смисъл следващите програми за обучение ще се съгласуват с Националните програми и стратегии, за да може Институтът по Поведенчески Стратегии чрез обучителната си активност – Университет по Зависимости - да отговаря максимално на нуждите на България от подготовка на кадри за работа със зависими клиенти. В резултат на това от есента на 2008 г. Националният Център по Наркомании ще бъде съорганизатор на есенните сесии на Университета по Зависимости.

Пролетната сесия на Университета по Зависимости ще се проведе в град Русе, с домакин Областния диспансер по психиатрични заболявания с директор – Д-р Теменужка Матева. Това означава разширяване на територията на ИПС. Благодаря на Игор и Ваня Динева за голямата активност при организирането на пролетната сесия в Русе.

Един интересен факт е, че Университетът има много верни „фенове”, които са участвали във всички модули досега. Също така интересен е факта, че всеки модул има над 50 % нови участници.

Не мога да не спомена и издадената книга „Злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества”, чиято функция е да бъде наръчник както за професионалиста, така и за родителя без медицинско образование. Книгата се радва на много добър прием от българската аудитория читатели.

Многообещаващо е, че в обучението вече имат интерес да участват и фармацевтични компании, като това неминуемо ще доведе до още едно опресняване и разширяване на информацията, особено по отношение на фармакологичните лечебни модели.

Разбира се на дневен ред идва въпроса лидер или аутсайдер е Университетът по зависимости? Този въпрос е свързан с отговора на един друг въпрос: успешно ли е това, което правим. За съжаление аз не мога да дам отговор на този въпрос. Отговорът се крие във всички тези хора, които отделят от своето време, за да участват в обучението на „Университета по зависимости”. И докато тях ги има – ще има и „Университет по зависимости”, защото те ни мотивират да правим това, което правим, защото те са мотора на нашия двигател и само те могат да кажат дали ние сме успешни и полезни, дали сме аутсайдери или лидери!

 София, 08.04.2008 г.